Магията на планината винаги те примамва да се завърнеш

Ирина Бачева

6 дни из Странджа, 1400 км с кола и 70 км пеша. Струваше си, заради дивата и зелена планина, суха и топла през лятото, заради местата, пропити с история, където можеш да вървиш по следите на тракийските мистерии или по исторически местности, свързани с Илинденско-Преображенското въстание или с преселението на тракийските българи от 1913 г.; или просто да се любуваш на редките растителни и животински видове като странджанската зеленика в резерват Силкосия; или да се опитваш да уловиш на снимка прелитащите сини водни кончета при извора на младостта край село Младежко.

За разлика от обвитите в мистерия тракийски светилища, районът ясно свидетелства за героите от времето на Балканските войни. 500 метра

преди втория по големина връх Голеш, висок 434 м

и достъпен от с. Изгрев, има отбивка в ляво, от която стигнахме до паметната плоча на Михаил Герджиков, един от организаторите на Илинденско-Преображенското въстание през 1903 г. На паметното място през 1912 г., той заедно с четата си, е поел към Василико и Ахтопол, за да прогонят турските власти и военни части, и да освободят тази част от България.

За да достигнем върха, тръгнахме по широк черен път, който върви от края на селото през дъбово-букова вековна гора. След 5 км бяхме на върха, кацнал върху обширна скала, откъдето се откри просторна гледка към залеза и ивицата на крайбрежието при Лозенец и Китен.

В Странджа можеш еднакво силно да се впечатлиш от човешки истории, заедно с мистериите на тракийските светилища. Така на

река Велека, от малкото диви и най-живописни кътчета, достигащи българското Черноморие,

на лодка се срещнахме с Емил от Силистра, който навремето е разпределен тук в гранични войски, намира си жена от Бургас, или по-точно тя го намира, и съдбата го свързва завинаги с този край. Сега кара лодка по реката и разказва поетични истории на пътешествениците, досущ Хемингуей.

Река Велека е типична средиземноморска река и в същото време има характеристики на езеро заради уникалната си флора и фауна. По протежението й, и единствено тук в цяла България расте жълта водна роза, която цъфти 6 месеца в годината. Срещат се и защитените видове водна лилия и блатно кокиче. Реката е обградена от високи дървета, елша, бамбук, габър, бряст, ясен, увивни растения и даже орехови дървета. В близост няма обработваеми земи, защото е много трудно да се култивират, тъй като заприличват на джунгла. За сметка на това италианци и испанци са привлечени тук от възможностите за лов на глигани и други диви животни. Велека е уникална също и със своята широка пясъчна коса при устието и с това, че морето се влива в нея, а реката се оттича през косата. Дивият и красив бряг от северната страна на Синеморец, съчетание от река и море, привлича доста чужденци, предимно поляци.

През 2006 г. по време на изкопни работи за строеж край Синеморец над Велека е открита тракийска могила от 4-ти, 5-ти век пр. Христа на знатна личност. Сред находките има златен венец, обици и плочи на богинята майка, която са почитали траките. Сред накитите е открита и миниатюрна златна колесница с богинята Нике и два коня, която е голяма едва 2,5 см и е толкова фино изработена, че може да се наблюдава само под лупа.

През последните 40 години изследователи и туристи се опитват да вдигнат булото на тракийските загадки и мистерии в Странджа. Планината е била гъсто населена с тракийски племена и е богата на обредни места, повечето все още недостатъчно изследвани. Според Ванга е посещавана дори от знатни египетски династии и жреци, за което има свидетелства около Мишкова нива и барелефа на Бастет. Дължината на Странджа от северозапад на югоизток е около 125 км, а ширината ѝ достига до 65 км. Общата площ на планината е около 10 000 км2, от които на българска територия са около 35%, а на турска – 65%. Както в повечето гранични места в България, по времето на режима на Живков в околностите на Малко Търново и Резово се влизаше само със специално издаден граничен лист.

Тракийското светилище на Мишкова нива е в посока Малко Търново

и се смята за най-древното в Странджа. Преди да го достигнем обаче имахме не по-малко очарователни спирки. След с. Ясна поляна, където хапнахме хубави банички, потеглихме в посока с. Стоилово, за да видим красивия водопад Докузак, прохладно място сред стара дъбова гора. Оттам през селата Ново Паничарево и Крушевец бяхме на Мишкова нива, която е едва на около 300 метра от границата с Турция. Култовото съоръжение е свещено място, което от мегалитен паметник (долмен) от средата на II хил. пр. Хр. прераства в светилище.

Предполага се, че тази трансформация е станала в началото на интензивното разработване на близките железни рудници. Вероятно долменът е използван като място за почитане на митичен прародител. Светилището не е било нивата на Мишо, а е наречено на името на своя откривател Мишо, който по ирония на съдбата носи същото име като на Бог Михос, синът на Баст, пазител на светилищата и защитник на фараона. Бог Михос има храм в Египет. С георадар археолози откриват в района на Мишкова нива подземни тунели. Смята се, че кухините са на 3 метра под светилището, вътре в кръга и извън него. Светилището е част от обширен археологически комплекс с могилен некропол, римска вила и крепост на близкия връх Голямо Градище, най-високият в Странджа – 710 м. Тракийската гробница с времето прераства в общоплеменно светилище, което се свързва с бог Аполон.

Едва ли е случайна близостта на Мишкова нива с гробницата на богинята Бастет, сред най-загадъчните и странни места в България,

„покоите“ на лъвицата-котка, в седлото между върховете Голямо и Малко Градище. Богинята ревниво пази своята територия – ако човек е по-чувствителен, да не се бави тук, ще усети странно неразположение след това. В египетската митология Бастет е богиня на радостта, празниците, танците, музиката, плодородието, покровителка на бременните жени. Според участника в секретната експедиция на Людмила Живкова през 1981 г. Кръстьо Мутафчиев гробницата е изградена като огледален образ на небесното съзвездие Цефей и когато то е над планината, точно тогава луната е в такива фази, че може да огрее мястото.

Датирана от времето на древните траки, гробницата на мистичната Бастет не е добре проучена и досега, а резултатите от направената в началото на 80-те години на ХХ век експедиция са засекретени след смъртта на Людмила Живкова. Мястото се оказва гореща точка по няколко причини: мистичната иманярска карта и златотърсачеството в региона разбунват духовете, следват проучвания на високо държавно ниво, отказва се достъп на граждани, също и заради близостта на границата с Турция. Това е и причината повечето информации за мистериите да се припокриват, които са цитирани и в тази статия.

В опитите си да разбулят тайните, участници в експедицията стигат и до Ванга, която им разкрива, че преди хилядолетия по вода в Странджа идват хора от Египет – „високи и стройни, с тъмна кожа и черни, дълги коси, с маски на лицата“.

Ванга посочва, че има гроб на жена, която държи жезъл от извънземна материя. „На мястото има несметни богатства – злато, книги и оръжие. Дошлите от Египет пренасят и саркофаг, в чиято вътрешност е изписано тайно знание за историята на човечеството две хилядолетия назад и две хилядолетия напред.“ Но писмеността в този саркофаг не може да бъде разчетена, защото не й е дошло времето, заръчва Ванга на започналите експедицията.

По думите на археолога Андрей Пантов, на 18 м дълбочина под гробницата на Бастет е засечен метален предмет с правилна форма и размери 50/50 см. Траките са добивали медна руда, злато и гранит в Странджа и са го изнасяли през морето.

На път за с. Младежко и екопътека Извори и пещери се отбихме в ресторант-хотел Рибарника, прохладно място с рибен развъдник и чудесна храна. После продължихме към

живописната и прохладна екопътека „Извори и пещери“ до село Младежко,

която се намира на 36 км северно от Малко Търново и на около 55 км южно от Бургас. Пътеката стига до извора на местната река Младежка и до 2 пещери малко над този извор. От изворите на река Младежка пътеката се връща обратно до указателна стрелка за м. Калето. По дървен мост пресича р. Евренезовска, изкачва се стръмно към хълма Калето с останки от ранновизантийска крепост и достига до дървена кула за наблюдение на птици. На срещуположната страна на кулата се намира „целувката на камъка“, два огромни каменни къса, слети в докосване.

На 24 км югозападно от гр. Царево се намират селата Кости и Българи, известни с все още живите си нестинарски традиции. Името на Кости е от гръцки произход заради първия му заселник Костаки, който бил заможен грък и се заселил по тези земи, като започнал да търгува с българите. Селото е заобиколено от всички страни с планински хълмове, обрасли с букови вековни гори, които буквално те обгръщат в прохладните си сенчести тунели. В близките околности има поне 10 свети места, сред които е църквата „Св. Св. Кирил и Методий“, която се намира в центъра на селото и е най-големият селски храм в Странджа.

Параклисът „Св. Богородица“ с лековито аязмо вътре в него е на около 3 км в югоизточна посока в т. нар. Богородишки дял на планината.

Районът е изобилен на растителни видове – странджанската зеленика, сладка и орлова папрат, волски език.
6 дни не стигат за пътеките и светите места из многоликата Странджа. Всеки път ти се струва, че  планината е спуснала нова завеса от загадки, и пак те приканва да ги разбулиш.