Ирина Бачева

Изваяните от води, вятър и слънце Стобски пирамиди при с. Стоб, населявано от римско време, са скален феномен на 2 млн. години на надморска височина от 600 до 750 m. На място няма как да го разбереш, въпреки че отвсякъде личи усвояване на евро фондове. Stobpyramids звучи добре на английски и със сигурност се рекламира като топ скален феномен в някои наши туристически сайтове, също добре подплатени с евро средства.

След гр. Кочериново стигнахме до центъра на с. Стоб. С нас се лутат  няколко чужденци, докато от единствения работещ (несмесен) многофункционален магазин, се опитват да получат информация. Две в едно – кафе и кроасан от магазина на крак, информация, че тоалетна в района няма, а химически от еврофондовете има едва в подножието на скалите. Културен туризъм в развитие. Селото е сравнително голямо, макар че повечето къщи са вече необитаеми. Единствената обгрижена сграда е на храма Св. Прокопий, който обаче е заключен.

Масивното училище с история отпреди 9 септември изглежда като музей от миналото, ресторантът и кафенето може би работят само през лятото. Лъч надежда, че тогава мястото е по-оживено. Някак преглъщаш реалността и се устремяваш към пирамидите. От инфо табелите в района вее на романтика а ла Брулени хълмове, потапяш се в любовни легенди за булки и сватби (свадби на табелката), липсва съдържателна информация за възрастта и състава на скалите. Достижение е построеният опасващ парапет, който най-вероятно е правен преди фондовете от местни ентусиасти. Към скалите има два възможни подхода – обхождаш по гребена отгоре, но може и откъм вътрешността им, макар че вторият не е обозначен.

Много по-цялостно преживяване е да направиш пълна обиколка на местността. За да се потопиш сред скалите откъм вътрешността, има пътека, която на слизане се отбива вляво от традиционния маршрут преди да се слезе към паркинга с химическите тоалетни. Тук попадаш на евро алея, с поне 15 полуразрушени евро пейки и маси. Има и една-две беседки, все още здрави, както и няколко неработещи лампи, захранвани със соларни панели. Общината е усвоила евро пари и е спряла да контролира стопанисването на инфраструктурата.

Аман от усвоени евро фондове! Исках да пиша за чудото на скалите, които се препичаха на януарското слънце величествено, играеха си със светлината, събрали в себе си милионни ерозии, едновременно ефирни и въпреки това неподвластни на времето, сякаш подпирани откъм гърба от Рила. Нали са нейна рожба, образувани от езерни потоци, които се слели с местната глинеста мека почва и образували фантастични скулптури. А пейките – все някои родолюбиви българи ще ги възстановят някой ден, когато няма да издържат гледката на безстопанствеността. Надежда винаги има.